Category Archives: Винсент ван Гог

Винсент ван Гог

Винсент ван Гог
(1853-1890)

Винсент ван Гог
Винсент ван Гог – снимка Уикипедия

Винсент ван Гог (Vincent van Gogh) е холандски художник, представител на постимпресионизма, признат за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство, но придобил световна известност едва след смъртта си. Автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. През първата половина на 80-те години изкуството му се отличава със страстна емоционалност, с която драматично отразява възприятието си за живота и своя социален протест. В неговите произведения преобладава мрачната гама и те са пропити със съчувствие към обикновените хора. От 1888 по много изразителен начин започва да създава трагически образи с болезнено напрежение, използвайки контраста на цветовете, накъсания ритъм и свободната динамика. Но художникът страда от психологично заболяване и 37-годишен се самоубива.

Роден е на 30 март 1853 година в Грут Зюндерт. Винсент ван Гог е първородният син на калвинисткия свещеник Теодорус Ван Гог и Анна Корнелия Карбентус. От 1861 до 1864 посещава селското училище в Зюндерт. Винсент не получава професионално образование, а сменя редица професии, които нямат връзка с изкуството. Тримата му чичовци се занимават с търговия на произведения на изкуството и под тяхно влияние, когато навършва шестнадесет години, Винсент постъпва на работа в «Гупил и Компания». Започва да продава картини и във връзка с работата си пътува в Европа, но през 1876 е уволнен поради некомпетентност. Става учител в Англия. Заминава за Амстердам, за да учи теология, но не успява да издържи приемните изпити. От май 1877 до октомври 1880 учи в мисионерско училище близо до Брюксел, като в същото време се занимава с проповедническа дейност сред миньорите в Боринаж, Белгия. През този период от живота си започва да рисува.

Заминава за Брюксел, където през зимата на 1880-1881 година изучава анатомия и перспектива. По-късно ван Гог се установява в Етен, Хага (1882-1883), Нюен (1884-1885) и Антверпен (1885-1886). Посещава художествената Академия и едновременно с това частно училище по рисуване. През 1881 година се обръща към маслената живопис. Междувременно Тео постъпва в парижкия отдел на «Гупил и Компания» и въпреки честите различия в мненията им му помага материално и морално.

Със своята ексцентричност, съчетана със срамежливост, Ван Гог отчуждава онези, които искат да му помогнат. За известно време живее с една жена от ниските слоеве на обществото, Кристина, която често изобразява в своите картини. През 1883 година Кристина го напуска и той се връща при родителите си.

През 1883-1885 година Винсент ван Гог за първи път проявява своеобразен творчески маниер – използва по-тъмни цветове, сюжетите са еднообразни, но в тях присъства съчувствие и състрадание към селяните и тежкия им начин на живот. През зимата на 1885-1886 той отива в Антверпен. Посещава занятията в художествената Академия. Но постоянният глад и мизерията, в които живее, го довеждат до физическо и психическо изтощение и поради липса на средства се премества при брат си Тео в Париж. Започва работа в ателието на художника Фернан Кормон. Среща се с Тулуз Лотрек, Емил Бернар, Пол Гоген и Жорж Сьора. Те го научават да цени японската дърворезба, нейните линии и плоскост. Тази познания оказват силно влияние върху формирането на бъдещия му стил.

Парижкият период (март 1886 – февруари 1888) на Ван Гог се характеризира с рязка промяна. Интересът му към съчетанието на цветовете, разработването на контрастните съчетания и изразителното използване на допълнителните цветове се засилва под влияние на живописта на импресионистите и пуантилистите (неоимпресионистите). По време на портретното си творчество ван Гог създава около 23 автопортрета, които отразяват промените във вътрешния му живот. Всички те обаче дават представата за открит, много изразителен и уязвим човек. Периодът, през който работи в Южна Франция е най-плодотворният от неговия живот.

Две години след пристигането си в Париж ван Гог не може да издържа повече силното емоционално напрежение и през февруари 1888 отива в Арл. Там намира изобилие от селски сюжети, които винаги са го привличали. Живее в пълна самота и преживява само от хляб и кафе. Пие много. При тези обстоятелства го заварва Гоген, когато го посещава през октомври същата година. Ван Гог не приема естетическата философия на Гоген и през декември между двамата възниква ожесточен спор. Неспособен да се контролира, Ван Гог се нахвърля върху Гоген, а след това отрязва част от ухото си. На следващата година през май доброволно отива в психиатрична болница.

Между тежките психични кризи, които довеждат художника в болница за душевно болни, Винсент ван Гог намира спасение в живописта. В Сен Реми, недалеч от Арл, в кратките периоди между депресията и бездействието, създава някои от най-известните си пейзажи и копира репродукции на любимите си художници. Установява се в Овер-сюр-Уаз при доктор Пол Гаше, който се интересува от изкуство и психиатрия. В момент на душевна криза прави фаталния изстрел с револвер.

Винсент ван Гог умира на 29 юли 1890 година в Овер-сюр-Уаз, Франция.

Posted in Винсент ван Гог | Leave a comment